„Вдовицата и папагалът” - тест за детското сърце от Вирджиния Улф

Съчувствие, съпричастност, уважение, любов. Доброто сърце побира тези неща, без да води сметки на кого колко е дало. Хубавата книга също. „Вдовицата и папагалът” от Вирджиния Улф проверява сърцето. Писана е за деца, но историята на госпожа Гейдж, нейното куче Шаг и папагала Джеймс подлага на тест и възрастните.

Четивото излиза за първи път в България в поредицата „Детски шедьоври от велики писатели” на издателство „Лист”.
Преводът е дело на Иглика Василева, нареждана сред най-добрите познавачи на творчеството на Вирджиния Улф в света. Удоволствието от четенето се допълва и от илюстрациите на Чавдар Николов.

Разказът се завърта около възрастната вдовица госпожа Гейдж, която неочаквано получава в наследство 3000 лири от стиснатия си брат. Когато отива да си вземе богатството обаче, се натъква само на папагала Джеймс и неговия крясък „Не вкъщи! Не вкъщи!”.

Вирджиния Улф съчинява творбата по молба на племенниците си. Запалени от вестникарството 12-годишният Кеунтин Бел и по-малкият му брат списвали свои рубрики за семейното издание The Charleston Bulletin. В един момент помолили любимата си леля да им сътрудничи и да напише приказка.
Така през 1923-а, 41-годишната Вирджиния Улф се подписва под приказка за деца. „Вдовицата и папагалът” излиза на страниците на вестника и след това в продължение на 60 години повече не е издавана.

Чак през 1983 г. остарелият вече Куентин Бел решава отново да публикува творбата. Прави го в изящно самостоятелно издание като възлага илюстрациите на собствения си син – художника Джулиан Бел.